Като отговорни и съвестни членове на това общество, всички ние знаем колко е важно да се гласува.
Всички искаме промяна.
И искаме да гласуваме.
Но за кого...?
Аз съм от онези 70% от българските граждани, за които гласуването за някоя от досега управлявалите партии в България (БСП, СДС, ДСБ, ДПС, НДСВ) е неприемлив компромис със съвестта. И често мисля за това кога ли ще бъде осъден и този престъпен режим и период от нашата история.
С днешна дата ми е трудно да преценя кой от режимите е бил по-престъпен – този преди или този след 1989 г.?
Все така се оглеждам по избори какво ново се задава на хоризонта – и не виждам кой знае какво:
№ 1: “Ред, законност, справедливост” – бивши кадри на СДС и НДСВ.
Хубаво име, кой не иска тези неща: Ред след беззаконието – на всички душите ни жадуват за справедливост. Само по въпроса за законността ще изразя особено мнение: да, законност, но само при справедливи и почтени закони. Защото ако законите ще са като тези за “заменките”, призивите към беззаконие са най-логичният израз на малкото съвест, която ни е останала.
Хората в тази партия не са от вчера в политиката. Юристите като цяло управляват България последните години, а те са относително малка и сплотена общност. Хора от тази партия са имали постове и влияние, за да направят разлика – и не са направили Нищо.
Сметката за тяхното съществуване е проста – да създадем “алтернатива” на АТАКА в синьо-жълта окраска. Отново липса на идеи какво може да се направи срещу грешките и престъпността в това общество, как да се подобри животът на българския гражданин днес, ако щете дори как ще осъдим престъпниците не от далечното минало, а тези тук, върлували последните 20 години, как ще стане това общество по-приемливо за нас.
За съжаление хубавите имена не са достатъчни. Ако говорим за хубави имена на партии – ето един чудесен пример: “Движение за права и свободи” – трети в списъка. Какво по-хубаво от това име: всички сме за права, всички сме за свободи. Това са идеалите на нашите най-светли възрожденци, ако се позамислим. Идеали, които са пряко противоположни на Османската империя, например. Това е типично български зов по тези земи!
Обаче едно са имената и думите, друго делата. Вместо права и свободи, ДПС създадоха трайно разделение. Да си приписват “етнически модел” е смешно, защото те са в основата на опитите да се взриви прословутата българска толерантност и търпимост. При това не само на българите. А за цинизма и търгашеството – няма какво да се говори. Очевидно имената на партиите не вършат работа за ориентация на нас – тези, които действително искаме промяна.
№ 2: Следва “Лидер” – грозно отроче на ДПС. Но нима имаме нужда от “лидери”, утвърдили се в безогледната приватизация от последните години (толкова много се доказаха в тази област) и в експлоатацията на собствените им служители. Не, аз не се нуждая от такива “лидери”.
№ 3: “ГЕРБ” – отроче на НДСВ, съобщи се за връзки с криминалния свят чак от САЩ. Едно е сигурно, Бойко Борисов е човекът който дава най-много пари за PR в България. То женски вестници и списания ли не бяха, то припадащи девойки и ахкащи лелички. Но само кухият образ на “мъжа на женските сърца” не минава дори за пред повечето девойки. Народните представители не би трябвало да са манекени за украса. А и на кого са сенките, които се намъкват заедно с и покрай красния Бойко също не е ясно – имат ли някакви приноси тези хора за общността, какво са правили през последните години? Какво мислят те за извършените престъпления, какви мерки ще вземат (или мислят само за това, какво остана за приватизиране)? Все пак Народното събрание не е модно списание за радост и изпитание на женските очи. Или може би вече е?
№ 5: “АТАКА” – спомняте ли си, когато мнозина виждаха в тях надеждата за промяна. Предаванията по СКАТ за неволите на хората, призивите да се възпротивим на престъпленията. Те бяха срещу тази престъпна система, докато всички останали се опитват и до ден днешен да я обявят за нормална. За хората, които могат да гледат между редовете не е тайна, че от регионите, типични за избиратели на ДПС на последните парламентарни избори имаше гласове за ... “Атака”.
Те имаха успех не заради смешните ала-нацистки жестове на Волен Сидеров (които отблъснаха избирателите), не заради малките и малобройни нацистчета по парадите, а защото изникнаха от нищото, не бяха във властта и критикуваха тази власт. Но сценичното преиграване със смешни и неуместни жестове, централната намеса в местните организации за уреждане на “свои хора”, нападките към малцинствата и изграждане на образ на фона на ДПС (което всъщност ги обезличава), вземането на местно ниво на непопулярни решения (вместо интерес към това какво мислят собствените им поддръжници и избиратели) – мога да се досетя как ще им се отрази това?
На този фон не могат да очакват кой знае какъв прилив. Сега те ще привлекат само най-отчаяните. Но и отчаяните не са малко! Все пак те остават единствените отхвърлили статуквото – а това е нещо за много български избиратели.
№ 7: Съюз на патриотичните сили “Защита” – разнообразни представители, от представители на първите зелени идеи в България (в рамките на най-първото СДС – избутани ефектно от по-оправните и обичащи властта по-млади членове) до бивши членове на “Атака”. Без съмнение от недоволните – и затова често изхвърляни. Това че хем са опозиционери, хем има напрежение между тях и “Атака” е всъщност добре, за да има алтернативни гласове в парламента.
Нямат пари – и никаква кампания. Организационният им талант също не е на ниво. Минчо Христов понякога заема позиции, популярни сред много избиратели, но като цяло организацията няма кой знае каква конкретна дейност и приноси към това общество. Нито ясни идеи. Като депутати тук и там, от време на време, можеха да правят разни неща – добри неща, за които да се чува. Но не се чу.
№ 9: “Българска социалдемокрация” – в компанията на Александър Томов. Какво има да се добави тук – той е един от тези, които трябва да бъдат преследвани за злоупотреби с властта през последните години. Тази партия прилича на една от онези многото, които бяха по-скоро търговски предприятия, възползващи се от митническите облекчения за партии, осигурени от ЗАКОНА, отколкото партия с идеи и активно място в обществото.
№ 10: “Българска нова демокрация” – отрочета на НДСВ, не се спогодиха нещо със Симеон или са поискали повече? Но не са му и чужди. Нямат лице, нямат дейност, нямат присъствие обществото. Ако досега са се занимавали с нещо, то ще е частни дела.
№ 12: “Зелените” – колко са зелени “Зелените” остава под въпрос? Защото засега впечатлението е, че точният свят е “синьо”, бодро младежко синьо, което не е успяло да се вреди в листите на СДС/ДСБ и сега опитва да експлоатира една добра идея за нова реализация. Само че сянката на съмнението към безплодните кухи лозунги на СДС се появи още с безидейното правителство на Филип Димитров и компания. Оттам нататък изходът беше предизвестен. Едно умее тази компания – да избутва хората с авторитет и да се намества на управленските постове при поява на изгодни политически идеи. И жаждата за власт – “на власт”... Ех, тази неутолима жажда!
“Зелените” – една чудесна идея в ръцете на неподходящи хора, които избутаха от челните редици тъкмо активистите, тъкмо хората които са направили и правят нещо за природата в България, за да могат да яхнат новата власт. И не крият, че ако стане след това най-естественото нещо ще е да се обединят със “Синята коалиция”. Пита се тогава защо да не изберем прекия път и да не гласуваме направо за “Синята коалиция”, вместо да си губим времето със синьото под зелен воал? Защо да гласуваме за тях? Тяхното собствено поведение и декларации подсказва нещо важно: те са измамно самостоятелна партия, яхнала една хубава идея, но клоняща към стари практики. Следователно “Зелените” не са никаква алтернатива – поне не за мен.
№ 13: “Напред” (коалиция на ВМРО, ЗНС, Гергьовден, Единна народна партия) – Още едно сложно обединение, представители от което са били къде ли не и са успели да се скарат с кого ли не. Някои от тях понякога имат интересни идеи и гласове. Но това, че дори и за миг са били в коалиция с “Лидер” не говори никак добре – евтино, евтино. Значи, склонни са към компромиси, а последното нещо, за което иска да чуят 70% от българските избиратели е компромис.
После рекламният им лозунг говори сам за себе си: “Напред към еврофондовете”. По-безсрамно не може и да бъде – няма какво да се коментира.
№14: Чавдар Иванов Николов – изглежда симпатичен, но нищо не се знае за него. Учен – хубаво, но големите глупости в България се направиха тъкмо от много претенциозни учени глави. Изявите му подсказват обвързаност със синята политика, а тя вече е успяла да разочарова не един и двама. Прави впечатление, че се намира в компанията на най-ранните сини, а те имаха известен кураж и идеи, които надхвърляха голата жажда за власт и постове; от друга страна обаче често бяха твърде наивни. Друг минус е, че днес един политик не може да си позволи да бъде просто изпълнител на външни интереси – и това да е основа за кампанията му. За да спечелиш избирателите днес трябва да те е грижа само за едни интереси – тези на българските граждани.
И така, оглеждам се и мисля.
Изборът съвсем не е толкова богат, колкото се опитват да ни внушат кандидатите. Всъщност се натрапва впечатлението, че няма кой знае какъв избор.
А после някакви ще обясняват, че ние сме си ги избрали, че имаме избор – е, къде е този избор?
И аз оставам сред тези 70% от българското население, които продължават да се чудят: кое е най-малкото зло?
Какво искам избраният от мен представител да прави/ не прави в Европейския парламент?
Със сигурност не искам да са като досегашните: да клепат България, докато другите представители защитават страните си. Защото от това по-ужасно няма: как собствените ни евродепутати досега говореха и представяха България в ЕП. Излиза, че ги изпращаме там, за да излагат тази държава и всички хора, живеещи в нея. Трябва да има начин да се отзовават и никога повече да не се допускат до държавни постове такива. Питам се: И тези ли ще са като предишните?
От друга страна какво досегашните евродепутати правят и направиха за страната си, да сте чули за някаква тяхна активност в обществена полза? Аз – не! Даже не знам кои са и защо съществуват. Евродепутатите са много добре заплатени и досега да са отделили от тези средства нещо за български публични и благотворителни инициативи при желание. И без това не могат да усвоят и приберат част от парите, които им се полагат, ако нямат обществени инициативи. Но ангажираност с общността, която ги е избрала, аз не виждам.
Дали да не си изберем от новите трима и да се разпределим:
• всички, чиито рождени дати завършват на 1,2,3 (1,11,21,31 – 2, 12, 22 – 3, 13, 23) гласуват за първите, които са си харесали в списъка
• всички, чиито рождени дати завършват на 4, 5, 6 и 10 (4, 14, 24 – 5, 15, 25 – 6, 16, 26 – 10), гласуват за вторите, които са си харесали в списъка
• всички, чиито рождени дати завършват на 7, 8, 9 и 20 (7, 17, 27 – 8, 18, 28 – 9, 19, 29 - 20), гласуват за вторите, които са си харесали в списъка
Щура идея, но така:
• ще има алтернативи – повече от една и две,
• те ще трябва да се договарят и на никого няма да е гарантирана властта,
• няма да имат възможност да се затварят в собствените си кръгове,
• ще им покажем, че ние решаваме дали да бъдат там или не.
И така, стоя днес и мисля – поредните трудни избори: кое е най-малкото зло?
нема да е лошо все пак да прилагаш и факти, че така стои голословно, поне доколкото съм запознат с фактологията за Зелените
ОтговорИзтриванеФакти няма. Чела съм програмите на Зелените, познавам част от кандидат-евродепутатите и те са все такива, които са се борили години на ред за българската природа. Водачът на листата е един от най-големите активисти природозащитници, така че това твърдение, че природозащитниците били назад в листата е смешно. Твърдението, че сме сини - още повече. Никой в Зелените не умираше от ентусиазъм да си прави партия, да го размотават по всички бюрократични инстанции, да плаща по 50 000 депозит на всеки от изборите (наложен с предложение на сините в парламента, между другото) и т.н. Ако бяхме сини, щяхме да идем и да си гласуваме за тях. Когато ни предложиха коалиция, отказахме. Именно защото не сме тях. И именно затова ни обливат с всякакви обвинения из нета - колко сме неопитни, как им разпиляваме гласовете, колко нищо не разбираме и т.н.
ОтговорИзтриванеНяма факти и за обратното.
ОтговорИзтриванеДа са се разграничили?
Никой от зелените дори не се опита официално да разсее подозрението, че са поделение на Сините.
Фактът, че участваха в поръчковите вълнения тази зима (2-3 месеца преди изборите, което ги правеше напълно безсмислени) и които си бяха Синя и ГЕРБарска акция, че изказванията на същите тези лидери са синьо оцветени, че идеологията, близостта и лоялността към сините се декларира неизменно в статии, форуми, изказвания, че имат в първите 10 места в листите хора, които са заемали държавни постове и не непременно в защита на природата, макар някои да са получавали пари за същата тази природа - всичко това обезсърчава, че ще имаме зелена партия сега. Със сигурност няма да е тази и в този вид.
Да не говорим, че поименно могат да бъдат изброени млади "зелени" сред техните представители, които доскоро бяха СДС и ДСБ ухажори.
Което не значи, че Зелените нямат избор, че конструктивното говорене и действие няма да надделее и че някой ден няма да се оттърват от всичко това - Но този ден засега не се вижда.
Всички от Зелените рязко се разграничиха от Сините като отказаха коалиция с тях, отказхаха я многократно въпреки настойчивото предложение. Именно затова ще намериш един куп сини изказвания против Зелените в нета – някои хора просто не приемат „не“ за отговор. Смятам, че въленнията през зимата не бяха поръчкови (поне не от страна на сините), защото те бяха тези, които вдигнаха вой до Бога, че организаторите не им разрешават да си развеят партийните знамена. Накрая налепиха навсякъде свои лепенки и вбесиха всички. Зелените участваха в протестите заради Закона за заменките, който прокарваха властващите в този момент – а именно закон, разрешаващ напълно свободни заменки на държавни гори и безконтролно разрушаване на природата. Това изкара еколозите на улицата, а не нечия „поръчка“. Дали на СРОКСОС някой е бил поръчал нещо вече не мога да знам, но знам за еколозите, защото бях там.
ОтговорИзтриванеАко бяхме толкова лоялни и близки със сините, нямаше въобще да правим партия, а щяхме направо да си гласуваме за тях. Ако искахме избираеми меска, както казваш в статията си, щяхме да се съгласим на коалиция и със сигурност щяхме да имаме повече шансове за депутатски мандати от сега (не, че сега нямаме). Не го направихме именно, защото нямаме тази пълна вяра в синьото, която описваш. Но да, сред нас има бивши техни симпатизанти, които са разочаровани от политиката им (вина за настоящото разграбване на природата има и политиката на Костов) и за това вече не са сред тях.
Не знам кого в какво обвиняваш, познавам част от лицата в листата и смятам, че са достойни хора, защитаващи идеи, а не интереси. Най-малкото имена като Андрей Ковачев, Богомил Шопов, Генади Кондарев са достатъчни.
И защо никой не разбра за това ваше разграничение? Явно нещо с посланието куца.
ОтговорИзтриванеПротестите през зимата бяха прекалено добре организирани: със съдействието на Столичната управа, автобуси, специални ограждения на полицията и спиране на транспорта (въпреки че не беше необходимо) за пораждане на суматоха и впечатление за голяма активност, добро медийно покритие (със силни преувеличения) и т.н., за да не бъдат заподозрени, че зад тях стоят доста пари и политически интереси на ГЕРБ и Синит. А интересите: да не се изпусне следващата вълна на финансиране по еврофондовете; т.е. беше важно кой ще е на ключови позиции, за да участва в разпределението на парите (затова властта беше важна). Тъкмо затова и участието на други граждани беше такова, каквото го знаеш, щом си бил там.
Ако искате да се различавате от Сините, трябва да зарежите носталгията по Синьото, идеологията на Сините и да си оправите говоренето и посланията така, че да могат да ви чуят всички български граждани.
Сред вас действително има силни имена с граждански позиции, които подкрепям, но има и доста съмнителни. Това е дилема: кой ще надделее, какво ще бъде посланието ви към това общество? И това има тепърва да се види.
Не правите достатъчно, за да избистрите позициите си. Само едната гола природа не стига, трябва да навлезете в детайлите и да имате по-силно политическо послание, по-добре изпипано.
Някой да е видял от вашата партия да атакуват и сините (освен червените, а те са един и същ дол дренки) за тяхната политика - директно. Аз не съм чул за това - впечатлението е, че сте заедно, че имате еднакви убеждения и че няма какво да им кажете.
Написаното от Баян ми допада.В много отношение мнението ми е почти идентично с неговото.Също съм пред дилемата да гласувам или не, както и пред избора ,че нямам избор.Единствената разлика е , че вероятно няма да гласувам и на парламентарните избори, пак по същата причина, т.е. защото не желая сам да насилвам съвестта си и да гласувам за хора, които като правило се показват като безродници и като преследващи единственно личните и само лечните си интереси!
ОтговорИзтриванеНе искам да те разочаровам, братко по съдба, но аз винаги гласувам. Ако не измисля нищо, хвърлям чоп. Вярно, политиците са поразници безподобни, но откъде накъде те ще ми разпределят гласа!? Мой дълг е да гласувам - въпросът е, че е трудно, адски трудно. Освен това тези, за които гласувам обикновено не влизат в парламента. Но ако повече са като мен, как ще им мътим водите тогава, замислял ли си се. Досто ще се поизпотят. Само като си представя несигурните им лица и ми става добре :)))
ОтговорИзтриване